Кападокия - Из земята на феномените

26.03.2020г.
Кападокия - Из земята на феномените
Връщам се есента на 2018 ноември месец. Група приятели решихме да си организираме екскурзия до Кападокия и ето как започна всичко...

Най-вероятно всички сте чували за платформата #Instagram та точно в нея ми попадна една снимка осеяна с балони, които се реят в небето над изключително интересна и мистична местност.

 
    Може би тази година е бил и пикът на посещенията там. Бързо разбрах, че се намира в Турция. Започнах проучване, как мога да стигна до там и да ми излезе бюджетно - пробвах вариант само с кацане в Кападокия, през Истанбул и Анталия. Един ден една моя приятелка ми сподели, че са и изпратили оферта от туристическа агенция за екскурзия в Кападокия... сами може да се досетите, че бързо се организирахме да си резервираме места и от две станахме група от пет души изключително забавна компания, която за първи път щеше да странства из кътчетата на земята в тази колаборация.
 

Къде на шега, къде наистина потеглихме дружно към това приключение. Беше студен ноемврийски ден и първата ни спирка беше в Анталия, Турция. След пристигане на летището се разпределихме на групи по автобусите, ще вметна набързо, че заехме челни последни места най-отзад в автобуса (ще разберете в последствие, защо го пиша). По време на трансфера до Белек, Анталия ни проведоха бърза информационна среща: какво, как, къде и защо? Час и половина по-късно се настанихме и бързо се отправихме към плажа. Беше близо 30 градуса и както може да се досетите изгорях и придобих нюанса на рак. Време за вечеря, тук ще спомена, колко богата и разнообразна е турската храна, прибирайки се в България бях поне с 2 килограма отгоре.



ДЕН 2:

Ранна закуска, казвам ранна тъй като в 08:00ч трябваше да сме тръгнали. Нашият екскурзовод Ердинч (най-накрая се сетих името му), който е бивш руски възпитаник, живеещ в Турция, но говорещ доста добре български няколко пъти поясни да не се закъснява тъй като групата ще тръгне точно в 08:00ч без да се замисли. Казвам това, защото от първият ден нашите момчета закъсняваха минимум с по 10 минути, което изправяше на тръни цялата група. Не знам някога налагало ли ви се е да тичате след автобус с препълнен стомах, е и до този момент ще стигна. laugh

   Преходът от Анталия до историческа местност Кападокия беше около 10 или 12 часа, като първата ни по ключова спирка беше в Кония мавзолея на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми Мевлана. Това е едно от най-светите места в този район. Философът Руми е основател на суфическия орден на въртящите се дервиши, които чрез медитация и молитви се учат, как да станат „приятели на Бога“.

 
  

 Имахме време за обяд, седнахме в едно много приятно заведение, където ни посрещнаха още от улицата и подканиха за обяд, хапнах един изключително вкусен десерт „кюнефе“ буквално ядеш и ревеш. И ето след този обяд се наложи да тичаме след автобуса с препълнен търбух. След малко мъмрене от страна на групата и екскурзовода се разбрахме единодушно, налагането на глоба от 5 евро, която до края на престоя ни се качи на 15 евро :D Следобед отпътуваме за местност Кападокия, като по пътя ще видим Султанските Кервансераи ще имате време за почивка и пазар.

  

       Малко информация за Кападокия, защо я наричам местност. Това всъщност е историческа област, която се състои от няколко по-големи района. В буквален превод името Кападокия значи „Земя на красиви коне“. Днес Кападокия представлява комплекс от музеи на открито с голямо историческо и културно значение, намиращ се под опеката на „ЮНЕСКО“. Ние отседнахме в хотел район Невшехир (където след 22:00ч вечерта, единственото забавление, което можеш да извършиш е чопленето на семки докато се прибираш към хотела).

ДЕН 3

Рано сутринта (около 04:30) по желание: полет с балон и посрещане на изгрева. Ние не успяхме да се качим на балон, тъй като климатът не го позволяваше, а в последният ден група от над 200 японци имаше резервация преди нас. Ако посетите тази дестинация, моля качете се на балон заради мен.

Днешният ден е посветен изцяло на забележителностите на Кападокия. Туристическа обиколка започна с долината Зелве, известна като долината на приказните комини или долината на монасите. Името идва от множеството килии, издълбани във варовиковите скали. Освен килии, ще видим много останки от църкви, манастири и дори гълъбарници, които са изваяни в камъка.

  

По пътя спряхме до едни причудливи образувания, като тук имам една забавна история, която няма как да спестя. Понеже изгубих групата си, се запътих към един човек отсреща на булеварда (наоколо нямаше друго) и го попитах дали е виждал група туристи, докато отправях своя въпрос той вече ме беше качил на една камила, един от приятелите ми се запъти да ме спаси, но се озовахме и двамата на гърбицата на това животинче. Адреналинът ме би в петите и не си спомням много, добре че са снимките. laugh

  

 Продължаваме към Гьореме – музеят на открито, който е религиозен комплекс, състоящ се от най-малко 10 църкви. Ще посетим техните останки, строени преди над 1 хилядолетие. В комплекса ще се запознаем с Кападокия в своя разцвет на изкуството. Най-паметните са църквата Св. Варвара, църквата Св. Бразил, църква с Ябълката и Змийската Църква. По време на обиколката супер нелепо паднах по турски и си изкълчих глезена. На връщане към автобуса чух едно коте, та тръгнах да го спасявам с контузия и съответно пак закъсняхме за часът на тръгване. Въудошевена да разкажа, какво ми се е случило на моите приятели с влизането в автобуса се провикнах „ей, хора ако знаете, какво ми се случи спасявах едно коте“, а останалите в един глас ми отговориха „Не, падна и за това закъсняваш“.... посмяхме се де.

ДЕН 4

След като опознахме красотите на Кападокия над земята, този ден ще изследваме подземния град, по-конкретно Каймаклъ. Разпростира се на около 100 тунела и се състои от 5 нива, като ние ще разгледаме 4 от тях. Места за живеене, църкви, кухни, складови помещения – всичко това под земята. Аз лично го асоциирах с къщата на Фред Флинстоун, заради каменната кръгла врата, която се бута. Посещаваме „вълшебните комини“ на Кападокия – Много интересни скални образувания, формирани от действащи вулкани преди 15 милиона години. 

  

След още една красива панорамна обиколка ще посетим и традиционна занаятчийница за килими.

  

ДЕН 5

  Закуска. Освобождаваме хотела и отпътуваме за Учхисар. Това градче е най-високата точка в Кападокия. Гордо на хълма се извисява замъкът Учхисар. Множество скални помещения, църкви и стълби , изваяни в скалите от византийско време ще се разкрият пред очите ни. След посещение на самия замък ще имаме свободно време за обяд и снимки. 

  
Малко допълнение, един от всичките дни посетихме един каньон, страхотна природна местност. Изгубихме се пак. Но стигнахме, където трябва.  

  
 

ДЕН 6 и 7

Свободно време за плаж и забавления или допълнителна екскурзия до Анталия.
Един от дните посетихме магазин за обработка на камъни и бижута, голямо пазарене падна. Тръгнахме си почти с годежен пръстен. laugh
Продължаваме към централната част и старата част на Анталия. Красиво място, след всичките ни перипетии по време на екскурзията станахме приятели с Ердинч и решихме да отидем на обяд заедно. Никога нямаше да открием ресторанта, в който хапвахме сами. Не си спомням името, но е все още е в спомените ми и ако ме заведете в Анталия ще ви го покажа.

  
  

Следващата спирка е един причудлив водопад, който се влива в морето.

 
Свободно време и прибиране в хотела. Мисля, че тази вечер вдигнахме почти цялата група на крака, като двама от нашата група се озоваха в басейна на шега.

ДЕН 8

На тръгване към летището една дама написа стихотворение, в която младата шумна групичка седяща най-отзад в автобуса беше описана, разбира се с положителни думи.

Беше една незабравима екскурзия до мистично място и страхотна компания, която си спомням с усмивка на лице.

Архив новини
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН