ПУЛИЯ – най-слънчевото кътче на Италия, където мелодията на морето се слива с Felicità

Къде е Пулия – тя е там, където слънцето грее над зелени хълмове, маслинови горички и лозя. Тя е там, където се срещат две морета – Йонийско море и Адриатическо море, за да ни покажат всички нюанси на синьото и зеленото. Тя е там, на югоизток, където елегантното токче на Ботуша завършва с белите скали на Санта Мария ди Леука. Пулия е там, където храната става все по-вкусна и не можем да откажем нито фокача Барезе, нито паста Орекиете, нито червено вино Примитиво.

А как изглежда Пулия – като докосване на зелено море от хълмове и лазурно с бели вълни и лодки. А сред тези хълмове се крият истинските съкровища на областта. Бели градчета, тесни средновековни улички, изумителни къщички с конусовидни покриви и горди барокови градове.

Бари – сърцето на Пулия

Столицата на областта е град Бари - най-автентичният град в Пулия. Бари носи белега на хилядолетна история и преминава с южняшка лекота в ритъма на 21-ви век. Една разходка в стария град (Bari Vecchia) ни връща във времената, когато по улиците са предлагали стоките си търговци, дошли по море от всички краища на света.

Безспорно има две атракции, които не бива да се пропускат: Базилика Сан Никола, която пази мощите на светеца, и Улицата на пастата Орекиете. Свети Николай е закрилникът на Бари, той повече от 950 години спи в криптата на базиликата и пази града на моряците и рибарите.

В другия край на града тясна дълга уличка се е превърнала в истинска атракция и е сред най-сниманите места по света – особено от кулинарните ТВ програми. На тази уличка домакините на Бари правят пред туристите домашната паста Орекиете и я сушат на яркото южно слънце.

И това не е всичко – Бари може да предложи вкусна морска храна, скрити местенца с неповторими сладкиши и приятна разходка по дългата крайбрежна улица с любим човек и късо кафе!

Полиняно а Маре – перлата на Адриатика

Само на 30 километра от Бари се намира най-харесваният град на Пулия – Полиняно а Маре. Кацнал на висока скала с гледка към тюркоазеното Адриатическо море, този град пази спомена за Доменико Модуньо (и ако името звучи непознато, то няма човек, който поне веднъж да не е чувал неговата най-известна песен Volare).

От една от панорамните тераси може да се види малка част от световноизвестния Грота Палацезе – разположен в морска пещера.

Монополи – скритото бижу на Пулия

Адриатическото крайбрежие разкрива още една красива перла, не толкова познатия Монополи. Градът, преминал през вековете като морско военно пристанище, днес предлага широка крайбрежна улица покрай крепостта на Карло V и прекрасен рибарски пристан със синьо-червени лодки.

Катедралата пази странна легенда за една византийска икона, както и съвършени скулптури и забележителни картини на местни майстори.

Остуни – Белият град на Пулия

Почти достигнахме Салентински полуостров. В неговото начало е Белият град на Пулия – Остуни. И дори да реши някой, че този град прилича на другите бели градчета, то непременно посещението му ще опровергае това твърдение.

Защото Остуни блести в собствена бяла светлина, предлага една истински топла атмосфера и гледка към разлюляното море от маслинови дървета.

Лече – бароковата душа на Южна Италия

На юг е Лече – горд, аристократичен град, чието най-голямо богатство са бароковите църкви и дворци. Базилика Санта Кроче е сякаш направена от бяла каменна дантела, по тесните улички се крият малки църквички, магазинчета за сувенири от белия камък от Лече и дори римски театър, толкова добре запазен, че човек едва откъсва поглед от него.

Ателиетата за Cartapesta (фигури, направени от картон) и до днес работят по същия начин, както преди столетия. А централният площад на града някога е бил римският форум с големия амфитеатър, а днес е любимо място на всички (местни и туристи). Често улични музиканти го използват като истинска сцена, а минувачите танцуват и пеят с тях.

Алберобело – магията на трулите

Може би решихте, че ще пропусна „черешката на тортата Пулия“ – градчето с трулите Алберобело? Съвсем не.

Алберобело е истинска магия, толкова непозната и същевременно толкова бързо стопляща душата. Малките бели къщички са били дом на местните хора до средата на миналия век, а днес можем да открием в тях магазини, хотелски стаи, ресторанти...

Конусовидните покриви, изрисувани със символи, калдаръмените улици и цветята правят мястото магично. Толкова магично, че никой никога не може да го забрави.

Локоротондо и Мартина Франка – скритите съкровища на Долината на Итрия

А само на седем километра от Алберобело откриваме още едно малко градче – Локоротондо. И пак е бяло, но друго бяло – високи къщи с островърхи покриви, цветни балкони, красивата църква Сан Джорджо и незабравимата панорама на Долината на Итрия, отвъд която се вижда и най-високият хълм с един често недооценяван град – Мартина Франка.

Бароковият ѝ център е истинско миниатюрно бижу, а дворецът на графовете Карачоло (днес сграда на кметството) разказва историята на богатата и влиятелна фамилия, управлявала този район.

Днес Мартина Франка е домакин на най-големия летен фестивал в областта – Музикалните празници на Долината на Итрия. Тук обичат съвременното изкуство, но не забравят старите занаяти. Един от тях е умението на местните винопроизводители да правят не само добро бяло вино Вердека, но и салам Капоколо.

Всичко това е Пулия... и много повече

Защо да изберете Екватор. БГ за това пътуване: заради добрата организация, заради богатата програма, но на първо място, защото нашите гидове обичат истински Пулия и ще Ви помогнат не само да я видите, но и да я почувствате!