Райският остров (Paradise Island) - 50 нюанса синьо и още нещо

30.03.2020г.
Райският остров (Paradise Island) - 50 нюанса синьо и още нещо    След зареждащата с адреналин екскурзия - Badaway, се отправих за едно ново преживяване за мен и преодоляване на един страх (в разказа ще разберете кой).

   Сборен пункт пред хотела в 8.30 сутринта и отпътуване към марината (пристанище) на курорта Хургада, Египет. Прекосихме почти цялата северна част на курорта, като по път взехме още няколко туристи от разпръснатите хотели в Хургада.

   Вече сме на марината и започва нашето морско приключение. Разпределихме се в три яхти и потеглихме към Райският остров. Тръпнех в очакване да разбера дали наистина отговаря на името си...



   На яхтата в която бях по време на морският ни трансфер, капитана ни изненада с български народни хора, на които никой не издържа да не стане и да тропне едно право хоро в Червено море.

   И във веселба и смях стигнахме до Райският остров. Нюансите на синьо бяха повече от 50, островът буквално се издигаше по средата на Червено море и контрастираше с морето и небето. Няма да преувелича ако кажа, че останах впечатлена още от първата гледка.



   Предстои да стъпим на сушата, но за кратко. С българските представители, с които бяхме се насочихме към един дайвинг пункт на който ни екипираха с шнорхел, очила и плавници и се качихме обратно на яхтата. Предстоеше 20 минутен трансфер до кораловият риф.
С риск пак ще се повторя, Червено море е толкова пленително, нюансите на синьо са докъдето поглед ти стигне, поне за мен беше нещо магично.

 

    И ето, дойде време - да нахлузим плавниците, да сложим очилата, шнорхелите и по една спасителна жилетка, който пожелае (бях сред желаещите). И  след обстоен инструктаж и хайде в морето. Може би първият ми спомен в началото беше страхът и паниката във водата (да аз не мога да плувам)... ами биха ме разбрали тези като мен. , но да не се отклонявам. Наистина не разбрах как скочих на раз, два, три и… бях на около 2 метра от лодката (вътрешно исках да се върна). Инструкторът, който беше във водата с цялата група призова тези, които не са добри плувци да се хванат за спасителният пояс, който държеше.Бих казала, че толкова загрижен човек не съм срещала, разпитваше ни дали всичко е наред и помагаше на всички. Имаше няколко етапа един от които е свикването да дишаш през шнорхел, ами давам съвет - много тренировки, но го схванах.

   Стигнахме рифа, даден ни беше сигнал да си потопим главите и отдолу друг свят. Най - различни видове риби, корали, форми и цветове. Една хармония на един непознат свят. На рибките им бяхме толкова любопитни, колкото и те на нас. Струпваха се, ей все едно на ръка от теб. Посегнеш, но не ги стигаш и така около 45 минути, казвам Ви толкова бях запленена от света под водата, че не исках да излизам от морето.

 

 
   Върнахме се на сушата, а изморените авантюристи ги очакваше обяд. Хапнахме, като се сетя само ммм, вкусно… след това време за плаж.
Разположихме се на шалтета, под сянката да палмови чадъри с напитки в ръка. Бяха подготвили и специална традиционна програма - с участието на Дервиши (ако не сте ги гледали, препоръчвам. Такова въртене пада, не знам как издържат).

 


   Във приказки и смях не разбрах, как стана време да се отправим отново на път към марината. По време на трансфера се натъкнахме на „домът на делфините“ наистина прекрасни създания, бяха на групи по двойки и тройки скачаха над водата толкова грациозно (малко лирично отклонение, как се викат делфини - с ръкопляскане, свирките на яхтите и свиркане с уста). Беше наистина един прекрасен завършек на денят.



   Последва трансфер по хотелите, във вече смрачаващата се Хургада. Да, тук се стъмва рано (17.35 часа) към 18.00 вече бях в хотела, вряща и кипяща от изживяното през целият ден. Беше време за освежаване и отново за хапване. Малко забави в общите части на хотела и по леглата, на следващият ден ни очакваше ново изживяване.

А какво е то? Ще разберете скоро.
 

Архив новини
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН